Всеки е чувал за красотата на Лещен.

Като дете помня, че роднини на наши съседи живееха там и сме ги поздравявали, когато сме минавали от там. Преди да пристигнем четох, че селото вече няма жители, но нямаше как да е вярно. Все пак аз помня дори къде точно живееха те там.

Вървейки по извитите улички под песните на летните птичк и щурчета, в крайна сметка стигнахме къщата. И да, точно те бяха живели там. Дядото беше починал преди 2 години, а бабата преди една. Последните жители на селото.

Разкавачът, който можете да чуете в този тъжен и поетичен епизод, намерихме случайно до крайпътния ресторант. С умиление към миналото той ни сподели наблюденията си за живота, сравнявайки “преди” и “след” 89-та година. Заедно с него, потегляме на едно носталгично пътуване назад във времето. Време, в което според него животът и селото не били несъвместими с реалността, а животът в чужбина не бил спасение.

Categorized in:

#история#коя?#природа