Васил Петров е агроном по професия и поет по душа.

През неговата призма можем да видим младите хора, бъдещето на България и нашите села.

Влизайки в климатизирания му офис, особено след прекараните часове на 40 градуса, не знаехме какво да очакваме от срещата си с Васил. Посрещна ни така, както се посрещат хора, с които иамте да свършите някаква работа. Дистанцирано, възпитано, уважение. Близостта, която сподели с нас после пред камера беше толкова красива, може би именно заради това, че не я очаквахме.

По български, чрез твърда нежност, той разказва какво значи да имаш корени. Защо е важно човек да познава не само историята на страната, но и на рода си? Определено една от историите с особена дълбочина, която имаме щастие да можем да споделим с вас.

Categorized in:

#коя?#хората